КОРЕЛИТЕ
Тези птици обитават почти цялата територия на Австралия и начинът им на живот, близък до този на вълнистото папагалче до голяма степен е повлиян от климатичните особености на този континент. Корелите са много добри летци – нещо жизнено важно за често пъти трудното намиране на храна и вода. Нелек е животът им през дългите сухи периоди на годината. С оглед на това, Корелите - подобно на вълнистите папагалчета са развили способност за бързо отглеждане на потомството. Те също са хралупни птици – използват за мътене дупки в стари дървета, които често пъти дооформят и разширяват сами. Съществено при избор на “гнездо” е близостта на храна и вода за малките пиленца. Нимфите са плашливи птици и предпочитат високите дървета с добра видимост. Когато кацат на земята, те са изключително предпазливи и винаги готови да отлетят. Основното им меню се състои в семена, различни тревни растения, плодове.
Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива. Дори да се появи друга мутация /напр. Албинос – бели с червени очи/, шансът й да оцелее е много малък. С нестандарния си цвят, тя се превръща в по-лесно достъпна плячка. Нормалната сива корела има следното оцветяване – жълта глава, преливаща в бяло по краищата с характерните оранжево-червени, кръгли петна на бузите. Заради своята жълто-сива качулка, която птиците могат да прибират и изправят /при възбуда/, корелите са наричани още “мини какаду”. От двете страни на крилата, като “пагони” се очертават бели ивици с дължина 8-10 см. Основният цвят е сив, преливащ от по-светло на гърдите, към по-тъмно на гърба. При мъжките индивиди опашката от долната страна е черна, а при женските по-бледа. Като цяло окраската на женската е по-светла, включително “ушните” петна са видимо по-бледи – един от основните познавателни белези. Друго различие, за по-опитните познавачи , е разстоянието между очите погледнато в анфас. То е по-малко при женските. Оперението на младите птици е подобно на цвета на женските корели, но след първата смяна на перата и до 8-10 месеца мъжките проявават своите различия.
Превърнала се в желан домашен любимец, корелата е и обект на разнообразни селекционни кръстоски. В резултат на това днес сме свидетели на огромно разнообразие от цветни мутации – бели и жълти с червени очи, канелени, сребристи, опушени, шарени, както и рецисивни белобузи птици – в тяхната окраска липсва жълтия и червения цвят, респективно характерните червени петна по бузите са бели.
Корелите понасят с относителна лекота по-суровите зимни условия, стига да са добре защитени от течения и храненето им да е пълноценно. Със своя по-голям размер /в сравнение с вълнистите папагали/ 32-34 см /с опашката/, по-мелодично цвърчене и не на последно място по-голяма досетливост, австралийската дългоопашата Корела може да бъде ваш забавен домашен любимец и да ви радва в продължение на 15-20, и повече години / има данни за корели в плен достигнали 30 годишна възраст/.
